It's TV time babe!
 
ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Да се сприятелим..
Съб Юни 02, 2012 9:43 pm by Lexie Graham

» Търся си гадже.
Вто Фев 28, 2012 2:54 pm by Lexie Graham

» Търся си другарче за РП.
Нед Фев 19, 2012 3:26 pm by Дженифър Лав Хюит

» Djenifar Lav Hiuit
Нед Фев 19, 2012 3:18 pm by Дженифър Лав Хюит

» I'm hear with new gossip
Съб Фев 04, 2012 3:00 pm by Savannah Appleby

» Faye.
Съб Фев 04, 2012 9:53 am by Tracey Morgan

» Главния път
Пет Фев 03, 2012 8:38 pm by Jessica Blaze

» what the FLOOD? ;d
Пет Фев 03, 2012 7:53 pm by Тейлър МакКуин

» Смяна на лик/ име
Пет Фев 03, 2012 6:20 pm by Natalie White.

Top posters
Natalie White.
 
Тейлър МакКуин
 
Olivia Burke.
 
Хейли.
 
Claire Quinn
 
Мелиса Лийлън
 
Alex Summers.
 
Tracey Morgan
 
Nate Archibald.
 
Джеймс.
 
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 13, на Нед Яну 22, 2012 7:35 pm

Share | 
 

 Главния път

Go down 
АвторСъобщение
Хейли.
Известна личност
Известна личност
avatar

Брой мнения : 91
Дата на регистрация : 22.01.2012

ПисанеЗаглавие: Главния път   Вто Яну 24, 2012 8:31 pm


Пътят между гората.Както обичайно той е покрит с мъгла.Води до едно наистина красиво място - морския бряг.

●●●●●●●●●●●●●●●●●●●●


Hit the lights, let the music move you
Lose yourself tonight, come alive
Let the moment take you, lose control tonight

Hit the lights, let the music move you
Lose yourself tonight, come alive
Let the moment take you, lose control tonight
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Jessica Blaze
Известна личност
Известна личност
avatar

Брой мнения : 5
Дата на регистрация : 30.01.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Главния път   Чет Фев 02, 2012 7:52 pm

Вече час Джесика караше по прашните пътища. Чувстваше се объркана, в някакъв вътрешен конфликт с чувствата си, а звукът от двигателя беше толкова близък и познат, че звучеше като приятелски глас. Зад стъклата на стария форд мустанг, тя се чувстваше уютно и в безопасност от всички претенции на големия град. Можеше да продължи да кара напред и да отиде на ново място, да избяга, както винаги правеше. Може би бе време да престане с опитите да се впише и просто да бъде себе си.
Една дразнеща червена светлина, някъде от километража прекъсна мислите й. Веждите й се изкривиха и няколко нецензурни израза допълниха песента, която звучеше. Тя отби и продължи да мърмори сърдито, сякаш се караше на някого. За да избягаш, се нуждаеш от гориво.
Джесика излезе и затръшна силно вратата. Времето бе изгубило няколко градуса, а небето бе придобил оттенък, предвещаващ дъжд. Тя отвори багажника и се облегна уморено на колата. Резервна гума, няколко комплекта инструменти, разни остатъци от уреди, забравено шише уиски. Джесика реши, че така или иначе нямаше да намери това, което търси, затова просто грабна бутилката и се върна на шофьорското място. Можеше да стои и да се ядосва или просто да усили музиката, да се напие качествено и да се наспи на някоя от топлите, кожени седалки. Може би дори щеше да има някое живото-променящо прозрение, което да я измъкне от емоционалния срив. Тя отпи и се вгледа в хоризонта, като си мислеше колко добре би се вписал някой сценарий на трилър на това забравено от света място.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Фредерик диМонд

avatar

Брой мнения : 28
Дата на регистрация : 23.01.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Главния път   Пет Фев 03, 2012 7:41 am

Гората предлагаше спокойствие и частична тишина, животинското царство не си падаше по сложната мисловност и не го закачаха на телепатично ниво. Временно.
Мъжът въздъхна мелодраматично забавяйки крачка а ръцете му пъхнати в джобовете на тренч коут-а се свиха в псевдо юмруци. Нямаше за къде да бърза, нали? Това бе разходка а не спринт- нещото, което се опитваше да постигне и дори успешно се бе задъхал. Под палтото му бе топло, но времето бе лъжливо и продухвателно. Нощ скоро щеше да се затвърди и температурите сигурно щяха да паднат, но вълнен шал обещаваше да го спаси частично. Фредерик се подсмихна припомняйки си подарък от кого е червеното плетено нещо, обзет от положителна енергия преди да се осъзнае, че а) това е глупаво и б) реално от години отрича съществуването на другата персона. В момента може би главоболието го изтощаваше и създаваше илюзии, те го заблуждаваха и прочее помия. Хидалго бе стар и отвратителен спомен, още преди години трябваше да изхвърли шала и да спре с носенията, грижите и ... глупавите усмивки от сантименталност в моментите в които забравя за Лошите Елементи. Водещият може би престъпваше прекалено лекомислено собствените си принципи и накуцването, което покрай температурните нива напоследък се обаждаше по-остро и .. ох, богове, добре, 'далго му липсваше понякога. Голяма работа. Минало заминало.
Мъжът изрита ядосано някакво невинно камъче със здравият си крайник изпращайки го в близките храсти. Той бе погълнат изцяло от личните си мисловни драми(и главоболието) и несъзнателно бе изпуснал фигурата пред себе си. Грешката се бе поправила секунда по-късно но Фред вече бе подскочил почти заешки застивайки в нелепа поза. Слава на боговете, това дебилно като реакция поведение бе в свои води защото не му отне време да разпознае с кого го бе събрала съдбата. Ъх, Блейз?
- Богове, изкара ми ... всичко ми изкара. - мъжът се смръщи, все още леко стресиран и думите му докараха нови нива на болка някъде под черепната кутия. Чу се ох, ау и Фред разтърка слепоочия в опит да разсее проклетото нещо и то да отшуми. - Извинявай, в момента всичко ме изнервя. -гласът му омекна извинително и той й метна страдалчески поглед. Тя трябваше да знае за личните му мъки с главоболията, вероятно й бе казал.

●●●●●●●●●●●●●●●●●●●●

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/
Jessica Blaze
Известна личност
Известна личност
avatar

Брой мнения : 5
Дата на регистрация : 30.01.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Главния път   Пет Фев 03, 2012 8:38 pm

Кръвта на Джесика имаше свойството твърде лесно да се поддава на взаимодействие с алкохола, заради което едва след няколко глътки страните й бяха придобили детинска руменина, а кординацията й беше като на катерица без опашка. Сложните въпроси за живота все още я вълнуваха, но сега стигаше да се загледа в една точка, за да ги замени с някое по-важно разсъждание, като това къде по-точно се криеше паякът, който вече седмица упорито плетеше паяжини по стъклото. Да, имаше някаква истина в думите на онова хлапе, което твърдеше, че колата й трябва да бъде измита. Колко долара искаше?
В полу-легнало състояние, Джесика бе качила краката си на таблото и превключваше радиостанциите. Рок, кънтри, джаз, една от онези неопределени песни, жена(а може би мъж?), която с плашещо права интонация изброяваше имена на албуми. Блейз се спря на нея и се заслуша в думите на дразнещото роботизирано същество. Навярно това бе някоя класация на старите хитове, защото точно това слушаше онзи тип от поправителното училище, който винаги се размотаваше с огромните си слушалки. Колкото и да бе странен с огромните си дрехи, изпод тях винаги успяваше да скатае това, от което се нуждаеш, а и не взимаше скъпо за услугата. Някой ден трябваше да се организира среща на випуска. Джесика се разсмя на собственото си остроумие, което сега рисуваше картина на всички онези издънки, години по-късно. Докато един спомен избледняваше в главата й, образът на друг се движеше по страничното огледало. Или в уискито имаше нещо дяволски добро, или това наистина бе Фредерик.
Джес ловко(за състоянието си) се измъкна от колата и се запъти право срещу него, с намерението да го изкара от мястото, в което се бе събрал с мислите си. Още преди да предприеме нещо, обаче, мъжът изпълни интересно съчетание от реакция на изненада и шок, което би спечелило симпатиите и на най-критичното жури. Докато Джесика сдържаше тъгата си, че наоколо няма камери, той успя да измърмори нещо за боговете, точно преди да се свие от болките в главата.
- Имаш късмет, защото моят приятел, Джак, лекува всичко. - каза Блейз в отговор, като се облегна на капака на колата. - Знам, че го познаваш. - продължи тя, като му подаде бутилката, без да му дава право на отговор. - Е, кой ще го каже пръв. - попита къдрокоската. Фредерик и направи знак да говори. - Какво, по дяволите, правиш тук? - засмя се тя.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Главния път   

Върнете се в началото Go down
 
Главния път
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
TV time! :: The City... :: Околностите-
Идете на: