Партито на Нова Година.

Студ.. Ужасен и студен. Фредерик не можеше да понася зимата. Беше прекалено студена, и мразовита?!
Прекалено е капризен... Знам, знам.. Но какво мога да направя аз, срещу неговите непрестанни капризи. Нали си е Фредерик диМонд, какво мога да му кажа, осен да се подчиня.
Преди да се отправи към партито, водещия отвори прозорците на спалнята си, които не бяха виждали слънчева светлина от доста време. Проветри 'малката' си стая и изгони изпаренията на алкохол, цигарен дим и женски парфюм.
Влезе в банята и отми всякакви неща от тялото си, който дори не искам да знам какви бяха. Грижливо изми косата си и прилежно насапуниса тялото си. Изплакна се, спря водата и уви кърпа около кръста си.
Облече първата изгладена риза която видя в гардероба си, сините дънки които бяха на леглото му и произволно избрани обувки. Както винаги щеше да подрани.
Взе такси от апартамента му, и то не кое да е такси, а разбира се това на стария Хадли, който като че ли се бе превърнал в шофьор на водещия на сутрешния блок. Таксито на Хадли бе по-различно от другите. В него винаги имаше нещо специално, аз самата не знам какво е, никой не иска да ми каже..
Излезе от апартамента с ескорт от двама охранители, придружаващи го до улицата. Качи се в таксито и потегли към центъра. Водеше обичайни разговор с шофьора, без да се старае да го поддържа.
Влезе в залата за партито и го лъхна миризмата на стаята му от стаята му от по-рано. „У дома” – помисли си той и седна на бара. Поръча си един скоч с лед и се втренчи в часовника над бара.. Мразеше да закъснява, още повече обаче мразеше да чака някой друг.
Изобщо не обръщаше внимание на другите в бара, чакаше неговия човек и за негово добро, той да дойде по-бързо. Фредерик се изнервяше от цялото това нещо. Отпи от напитката си и се заигра с топящите ледчета. Тъкмо когато обмисляше варианта да стане и да си тръгне, до Фредерик се настани момче.
- Наздраве! – каза диМонд, вдигайги чашата си тост.
Беше изненадан от факта че младежа не е с някоя дама, но честно казано не му пукаше като цяло.
- Фредерик Кристанс диМонд! - винаги се представяше с цялото си име, когато се запознаваше с някого.
Не че те не го познаваха, имайки в предвид че физиономията му бе на всеки втори билборд в града, просто му носеше някакво странно удоволствие, да произнася цялото си име на глас.
- За какво ще пием днес?

Фредерик бе очуден че ще пие за това че е жив, но все пак наклони чашата си към неговата за да се чукнат.
Отпи голяма глътка от напитката си, чудейки се кога свърши толкова бързо. Ядоса се, защото онова копеле Фран, с което имаше среща не беше тук, но все пак можеше да го преживее. Залата се пълнеше и навсякъде се разхождаха все познати на Фредерик лица.
Нямаше никой чак толкова приятен за Фредерик, че да отиде да го поздрави, затова реши че ще остане до Джеймс и ще му прави компания на чашката.
- Защо си сам? - Фред не си падаше по заобиколните въпроси. Винаги всичко при него бе точно формулирано, и без заобиколки.
Викна бармана и си поръча поредното питие за вечерта. Извади старата си табакера от вътрешния джоб на сакото си. Взе една цигара и я запали, с запалка зарязана на бара.
Вдиша от дима и всяка част от тялото му изпита това удоволствие.
- Искаш ли? - попита той, поднасяйки табакерата към Джеймс.