Вървях замислена покрай дърветата и от време на време поглеждах към езерото. Всичко беше толкова спокойно... Мразех такива места. Но за жалост само при такива условия можех да се концентрирам и да напиша някой текст за песен.
- Пфуууу - извъртях очи и се спрях. - Какво ужасно място!
Поклатих глава и продължих напред. В ръцете си държах лист, на който записвах какво съм измислила. Беше празен. Просто чудесно! Не бях измисляла нищо от толкова време. Е, все едно. Сякаш ми пукаше за онези "фенове"... На мен всъщност за нищо не ми пукаше, освен за мен самата.
Чух стъпки. Някой доста бързо се приближаваше до мен. Свих устни и се обърнах рязко. Пред мен стоеше някакъв мъж с ръце в джобовете. Изглеждаше все едно ще ме убие всеки момент. Напоследък май всички ми изглеждаха по този начин, затова и не се впечатлих особено.
- Да не се изгуби? - повдигнах вежда и пъхнах едва забележимо листа в джоба на дънките си. Той не казваше нито дума, дори не помръдваше. - Ням ли си?
Стоях, вперила поглед в човек, който сякаш беше ударен от заклинание, което те замразяваше.
- Все едно - извъртях очи и продължих да вървя през треволяците. - Този лист няма да се изпише сам - допълних съвсем тихо.
Извадих листа от джоба си и отново потънах в мисли.
Съб Юни 02, 2012 9:43 pm by 
