Фонтана

Заглавие: Re: Фонтана Вто Яну 24, 2012 3:09 pm

Природната картина заобикаляща ме ми даваше лека доза спокойствие,което
ми беше нужно в този град.Бях заседнал на една от онези старовремски,дървени пейки близо до фонтана.
Загледах се в играта на водата с нежните лъчи спуснати от слънцето.
Лек,но краткотраен ветрец премина през тялото ми.
Замислен се загледах в хората,които минава,свил се в собствената си кожа.
Наведената ми глава се вдигна при приминаването на един стар призрак от спомените ми поракай мен.
-Ей,обърни се.-развиках се ,а всички погледи бяха в мен.
Нямаше как да не я позная.Тя обърна главата си и постави усмивка на нежното си лице,след което се приближи до мен.Със всяка една нейна крачка усещах,
че сърцето ми спира,когато разстоянието между нас се скъси до толкова до колкото..
<<Познавам уханието ти>> тръгнах да казвам,но се спрях.
-Толкова много време..какво правиш тук?-подадох ръката си за кратък поздрав,а когато я докоснах усетих мекотата и нежността й отново.
Тя беше моята стара любов от гимназията,в която се влюбих до уши,но пътищата ни се разделиха отдавна,но това не значеше не спирам да мисля за
нейните целувки,нейните думи и обещания.Макар да избра университета пред мен,аз не можех да я накарам да избира.Това беше нейният живот и тя
имаше прави на избор.А именно този беше най-добрия.
Да,да зная приказките за ученическата любов,че тя не трае вечно и няма голямо значение,но знаете ли именно това беше момичето ,с което спах за първи път,момичето,което целунах и казах "обичам те за първи път".Странно е,но такива неща не се забравят толкова лесно.Някой мъже се правят на безчувствени,но това не значи,че когато останат сами не страдат.

Заглавие: Re: Фонтана Вто Яну 24, 2012 6:13 pm

Бях тотално изтощена от трескавото обикаляне цяла сутрин по интервюта за работа. Трябва да си призная, че бях повече от доволна от протичането им, но реших да не затормозявам повече съзнанието си с мисли за работа. Живота ми след гимназията представляваше едно праволинейно мислене в посока на реализацията в кариерата ми и не усещах как живота ми прелита покрай мен. Трябваше и малко повече забавление.
Вървейки, чух как някой извика зад мен. Първоначално не мислех, че се отнася за мен, но ми стана любопитно, когато всички започнаха да се обръщах. Когато се обърнах и с поглед проследих гласа, видях...Джеймс?!
В мига, в който го погледнах отново след толкова време, краката ми се подкосиха. Хиляди спомени нахлуха в главата ми за всичко, хубави и лоши. Но с него всеки миг бе като една друга, по-красива реалност, която обожавах.
Доближи се до мен, здрависвайки се за поздрав. Как ми липсваше този допир само! Не се бе променил много, поне онази моя любима усмивка се бе запазила.
- Тук ще работя.- отвърнах на въпроса му. Донякъде трябваше да се очаква от мен, имайки в предвид, че приключих това между нас, за да уча и да се развивам. Каква глупачка!
- А ти, чух че си пробил в филмовата индустрия. - лепнах си една нервна, голяма усмивка, но кого заблуждавах, той ме познаваше по-добре от всички.

Заглавие: Re: Фонтана Чет Яну 26, 2012 5:39 pm

Думите и ме пронизваха с лек отенък на спомените,които бяхме създали двамата,но да всичко беше минало.Макар и да не можех да я забравя.Трябваше.Повтарях си го много пъти,но съзнанието ми не искаше да го възприеме.Затрових очите си опитвайки се да разбера дали това е сън или реалност?!Дали беше пред мен или просто си въобразявах?!
-Ам..не зная какво да ти кажа?-плахо казах.
Наистина бях се загубил в момента,заради което не можех да остана повече.Болаката ,която ми донесе тази наша малка среща ставаше се по-голяма.
-Извинявай,не мога да остана повече.Тръгвам...
Казах и поех към вкъщи.