Фредерик диМонд

Брой мнения : 28 Дата на регистрация : 23.01.2012

ДиМонд, Фред диМонд. Звучи готино, когато го кажеш наум, но веднъж излязло от устата ти, започваш да се чудиш как въобще ти е хрумнало дори да си помислиш да се сравняваш с Бонд, Джеймс Бонд. И тогава цялата ти увереност се изпарява и сякаш се връщаш в гимназията, когато по-големите деца ти лепват звучни прякори и ти топят главата в тоалетната.
Да, историята на живота ми. Всъщност не е е по-различна от тази на всеки средностатистически американец, с други думи - скучна и обикновена.
Родословното ми дърво тръгва от Ирландия, но така или иначе отдавна се е разклонило към различни части на Щатите. Роден съм в Спрингфийлд, Илинойс, но когато бях на пет се преместихме в Чикаго. По това време вече правех впечатление на необщително и болнаво дете, което не може да намери допирни точки с връстниците си.

Екстериор. Празна улица по обяд.

Камерата се движи по улицита. На заден план се чува детски смях. Постепенно в кадър навлиза нечия сянка. Камерата се задържа върху детски крака, мръсни и раздрани, обути в износена маратонки. Между тях има паднала топка сладолед, чийто цвят не може да се определи от полепналата прах. Камерата започва да се придвижва бавно нагоре, разкривайки окяната външност на момчето. Когато стига главата му, дава близък кадър на лицето му. То е мръсно и по бузите му личат доскоро стичалите се сълзи. Очите му гледат надолу към падналата топка сладолед.

Превключване. Детето в цял ръст. В едната си ръка държи фунийката сладолед, останала без пълнеж. В другата стиска каишка, накрая на която няма нищо.

На заден план продължава да се чува детски смях. Момчето се обръща и започва да влачи каишката след себе си.

И така... Израстнах без особена приятелска подкрепа - бях от тези мълчаливи и хилави деца, които носят очила и както споменах - биват тормозени от по-едрите си връстници. Предполагам заради това сега ми е трудно да задържам приятелите около себе си - прекалено съм мнителен и претенциозен; рано или късно се отказвам от всеки. Аз съм човек на крайностите - в един момент съм олицетворение на спокойствието, в следващия - избухвам при най-малкия повод.
Но да се върна към историята си.
Когато бях на 17 ми се случиха много първи неща в живота - първият ми разказ, първата ми цигара, първата ми любов...
Ще пропусна първите две и ще ви разкажа за Амелия.
Тя беше всичко онова, което някога съм искал от жена – силна, независима, красива… Имаше превъзходно чувство за хумор, с което можеше да превърне и най-безнадеждната ситуация в нещо не толкова трудно за преглъщане. Винаги носеше един червен шал – понякога на главата си, понякога го връзваше на шията или ръката си, но той бе винаги с нея; казваше ми, че нейна приятелка ù го е дала.
Бях луд по нея. Амелия изглеждаше като холивудска звезда и се държеше като такава, но ми е отне две години, за да го разбера. Чувствах се невероятен късметлия, че съм с богиня като нея, досега не бях печелил ничие женско внимание – на момичетата явно не им се слушаше екзалтирания брътвеж за „Междузвездни войни” от някакъв стеснителен младеж, който дори не знае как да ги покани нормално на среща. Така че сега ù отдавах цялата си натрупана любов. Амелия също се раздаваше - обичаше мен; обичаше съквартиранта ми в колежа и неговите приятели, обичаше и преподавалетял ми по литература...
Разбрах тези неща прекалено късно, когато болката беше прекалено голяма. Амелия дори не опита да се извини. Каза ми, че тя е такава и ако не мога да го приема по-добре да си тръгна.
Тръгнах си, разбира се. Отне ми време да се съвзема, но го направих и то успешно. След нея, имах няколко дълготрайни връзки, но никоя не беше чак толкова продължителна.
След Амелия започнах да пиша по-усилено и скоро разбрах какъв искам да бъда.
Бях на 19 години.

Интериор. Слабо осветена стая. В центъра - маса за шах. От двете и страни седят мъж и жена.

Кадър върху дъската за игра. Фигурите са разпилени - много от тях са паднали.

(глас зад кадър)
РИЧАРД: Каза ми, че си отказала цигарите.

ДЖЕЗАБЕЛ: Казвала съм ти много неща през годините.

Превключване. Близък кадър върху Джезабел. Лицето ù е безизразно, от ноздрите ù излиза цигарен дим. Акцент върху ръката ù, докато изтръсква цигарата си върху килима.

РИЧАРД: За Бога, Джес, трябва ли да унищожаваш всичко мое?

ДЖЕЗАБЕЛ: Не мисля, че още дълго ще притежаваш каквото и да било. Авокатът ми смята, че имам шансове да взема къщата и колата.

РИЧАРД: По-добре си вземи сърце. Не мислиш ли, че заслужавам да запазя поне жилището си, след като изгуби толкова години от живота ми?

ДЖЕЗАБЕЛ: Все едно ми е, скъпи. Тук съм съвсем неофициално, исках само да те предупредя какво те очаква, за да си подготвен.

РИЧАРД: Чакай, никой ли не знае, че си тук?

ДЖЕЗАБЕЛ: Щях да ходя до Йелоустоун, но си промених решението. Не съм телефонирала на всеки в указателя, за да го уведомя.

Ричард се пресяга замислено и хваща черната фигурка на царя. Камерата проседява движението му. Ричард започва да я подхвърля.

РИЧАРД: Добре, Джес, значи всичко ще се реши в съда.

ДЖЕЗАБЕЛ: Разбира се, глупако, нали затова е развод.

РИЧАРД (отнесено): Да, да... Изчакай ме тук, нека изпием едно последно уиски заедно, става ли?

Камерата проследява излизането му от стаята. През дълъг коридор стига до кухнята. Влиза в кухнята, виждаме я от гледната точка на Ричард. Той се приближава до кухненският плот и отваря някакво чекмедже. Близък кадър на ръката на Ричард, която стои разперена над съдържанието на чекмеджето. Накрая се спира върху един кухненски нож и го изважда.

Много близък кадър на острието, върху което се вижда отражението на Ричард.

РИЧАРД (високо): Чисто или с лед?

Продадох първия си разказ на 20, а две години по-късно - първия си сценарий. Прекъснах следването си в университета и се преместих в Downtown Холивуд, за да пиша. Знам, рискован ход, но бях напълно удовлетворен от това, което върша и не смятах да престана, дори ако това ми струваше удобството в уютния дом. Парите не бяха много - пишех сценарии главно на независими, нискобюджетни продукции (понякога и сериали), но бях доволен, стига да харесваха работата ми.
От сега нататък? Нямам представа.

Одобрен си!Добре дошъл! Фредерик диМонд 2551290157

» Апартамента на Фредерик